Минава два през нощта а аз не мога да заспя. Опивам се от тишината, наслаждавам се на невероятното спокойствие легнало над града, изпълват ме мечти и копнежи, за които в забързаното ежедневие нямам и секунда време. Димя с не знам коя поред цигара и се мотая из любимия си блог. Не искам нощта да свършва, не искам да заспя, да се събудя в нажежения до бяло, прашен град, не искам да излизам сред хората, да се блъскам във вонящите тълпи, да споря, да се карам, да блъскам дълги часове на работа без никакъв смисъл освен жалко оцеляване. Не искам да готвя, да пера и да чистя, да влача торби с покупки, не искам да виждам никого лице в лице и да слушам за проблемите му, дето са като моите. Понякога ми се иска да можехме да се храним само от въздуха и да нямахме нужда да се топлим и обличаме. Да можехме да се любим само с мислите си, без да има нужда да се докосваме. Да бъде вечна нощ, тиха, с небе осеяно със звезди. Уморих се. Все по- трудно намирам сили да живея. Искам само мъничко спокойствие, но не го получавам. Понякога и през деня успявам да се скрия в малкия си, уютен вътрешен свят, но обикновено някой грубо ме смъмря, че пак съм се отнесла. Само през нощите съм истинска и мечтите ми следват полета си. Жалко, че са толкова кратки.

Нощта е вълшебно време :)

А този аромат на диви карамфили на балкона ме настройва още по-романтично.И е толкова топла и красива.Поздрави за теб и за всички сови в блога!:)))

А е толкова кратка, за разлика от деня!
Май, повечето хора се чувстват така, включително и аз. Това е от умората. Умората от борбата, която водим всеки ден и е трудно да се измъкнем от порочния кръг, но не е невъзможно. Понякога успявам, но рядко.
Поздрави, работно момиче :)))

haresa mi misalta deto si q slojila po gore.., 4e prostakat e bog .. a inteligentniqt e lud.....

Най- ценното нещо в нашия век е времето. Богат е онзи, който може да разполага със себе си. За съжаление бедняците сме много повече.
Така си е, анонимчо, живеем в Абсурдистан.

"влязох" в твоя блог, защото снимката на вълка дълго време ми стоя на десктопа. Просто ми стана любопитно. После се зачетох и ми хареса.
Отсега нататък ще те навестявам често.

Добре дошъл от мен и Кумчо Вълчо!

Не ничие, а наше.

обаче не ти ли се спи после ужасно ужасно след тия нощни полети, нощна птицо?

аз започнах същото будуване и в буквален и в преносен смисъл и понякога тъпотиите на деня минават като насън, но в повечето случаи съм изтощена за сън

...в дните, когато не съм на работа, не много често, но качествено, поне до два следобяд. Иначе като съм на бачкане, понякога ми идва да заспя права. А сега, в тази адска жега направо ми се ще всички да работим само нощем като е прохладно и да спим през деня в жегата.Мечти,мечтииииииии!:)))