Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2009 20:42 - Приказка
Автор: abadonka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3523 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 07.04.2009 20:43


 Съавтор е приятелят ми Дамян,идеята беше негова и заедно я доразвихме.

--------

 

Имало едно време , в княжество Бургаси една Княгиня . Тя живеела в един чуден замък, на един хълм наречен Царев . Долу под замъка имало деветнадесет колиби и хората от княжеството ги наричали Асеневи . Не била щастлива  Княгинята, веднага след сватбата Князът потеглил на поход да брани земите си,войната била спечелена и възцарил мир, но Князът загинал в битката.
   Не след дълго Княгинята се сдобила с дете , прекрасно дете . С прекрасна дълга тъмнo кестенява коса - блестяща като коприна , сини седефени очи , медени устица и кожа толкова бяла и прозрачна като восък . Княгинята я кръстила Принцеса Никита .
  В Асеневи колиби живеел един талантлив и юначен , но беден художник . Един ден Княгинята заповядала да обявят конкурс между елитните художници в Княжеството за направата на портрет на малката Принцеса Никита . Но никой от тях не успял да улови светлия и сияещ образ на малката Принцеса .
  Бедният художник не бил поканен в този конкурс , но все пак тайничко се опитал да нарисува малката Принцеса и за щастие успял . Изпратил анонимно своята рисунка в двореца , където всички били възхитени от творбата на незнайния майстор . Но за зла съдба живота го отпратил през девет земи в десета , наречена Зандани , където бил превърнат в камък . Княгинята не знаела къде да търси този чуден творец , за да го възнагради.Скоро след това започнала да сънува сънища .Преследвал я образът на прекрасен младеж с мила усмивка и неусетно се влюбила в невиждания момък. А Никита растяла самотна, без братя и сестри и тайно си мечтаела за татко и сестричка, с която да споделя радости и болки и да си бъдат утеха една на друга. Принцесата била затворена и тъжна, затова Княгинята й подарила един много скъп бял гълъб, птицата била вълшебна и можела да говори,била единствената по рода си и затова имала такава стойност.
   Всеки ден тя му говорила . Разказвала му за всичките си копнения . Един ден му разказала за своята най – голяма мечта и го пуснала на свобода . Бялото гълъбче литнало на воля така както летяла най – съкровената мечта на малка Принцеса.  Гълъбчето обиколило цялата земя и на всякъде пеело своята песен от името на Никита:

Аз съм тъжна бяла птица,

помогнете ми сега

да открием под звездите

за Никита мил баща.

Да и бъде той закрила,

да я пази от беди

и сестрица сладка,мила

на света да се роди.


   Един ден кацнало уморено до една река върху каменна статуя на човек с кон, след като се  напило до насита с  вода . Живителните глътки му дали сили и гласът му се извисил в омайни трели. Пеел песента за мечтата на Никита. Гореща сълза капнала върху статуята и тя оживяла.   Трепнало сърцето на младия художник , а конят, освободен от каменния капан, препуснал право към дома.
  Изведнъж краката на коня пропаднали в едно блато. Двамата започнали бавно да потъват. Момъкът помислил,че това е краят,защото дълго време никой не се отзовал на отчаяните му викове.Стъмнило се, а бедният художник и конят му били затънали до шиите. По едно време сребристо сияние ги обгърнало.Светъл ангел се появил и ги измъкнал на сухо само с едно трепване на нежните си крилца. Момъкът, щастлив, че е спасен, попитал Ангела как да му се отблагодари. А Ангелът му отвърнал,че от този ден нататък художникът трябва да посвети живота си да помага на страдащите. ”С какво ли мога да им помогна, като съм толкова беден и несретен”- мислел си момъкът, но се съгласил. Яхнал коня и продължил по пътя си. Зората омайно надничала над хълмовете, когато спрял да си почине. Бил жаден и се привел над едно цвете, отпивайки от венчелистчетата капчици роса.
  -Колко си смешен!- прошепнало детско гласче и се разнесъл смях като ромон на поточе.- Какъв голям мъж, а пасе като крава !
  - Не ти влиза в работата!-троснато се извърнал момъкът и видял две любопитни очички да надничат иззад едно храстче. –Коя си ти?
  - Аз съм Неродената. Зла магия ме изтръгна от майчината утроба и сега се скитам сама из тези хълмове-получовек,полудух.
  - Как така?
  - За да ме види някой, трябва да притежава наистина чисто сърце. За теб съм човек, а за другите- неясна сянка.  Тъжно е....и съм така самотна. Радвам се, че дойде! Само ти можеш да ми помогнеш.
  -Аз ли? Аз съм само един беден момък- бездомен и уморен, а и много жаден!
  -Извини ме! Потокът е зад онзи хълм, сега ще те заведа.
Художникът утолил жаждата си , после извадил четката и боите и нарисувал портрет на Неродената.
  -Ето, сега всички ще могат да те видят прекрасното ти лице. - казал той.
  -Не това искам- заридало момичето-искам да съм човек, да си намеря майка и да се родя отново. Злата магия може да се развали на Еньовден . В Здрачната пещера расте Магическата Мандрагора,  зорко пазена от Магьосницата. Трябва да я откъснеш и да ми я донесеш!
  -Но защо ти е? - учудил се момъкът.
  -Това е древно магическо растение, което свързва миналото и бъдещето. На пълнолуние проговаря с човешки глас. Ще го занесеш на майката, която съм си избрала, а то ще й нашепне магията, която да направи, за да се родя отново на следващия Еньовден. Избрах я, защото има любящо сърце , притежава рядка дарба, а дъщеря и Никита  е най- милото момиче на света.
  - Княгинята?
  -Да,ако я искаш, това е начинът да спечелиш сърцето й, нейната истинска мечта е да има най-добрия и човечен съпруг на земята и баща за Никита .
  -И как да стана толкова достоен? Като открадна Мандрагората, няма ли да съм просто жалък крадец,  ако срещна Магьосницата, няма ли да стана и презрян убиец?
-Трябва да я вземеш, но без да я крадеш и да победиш, без да убиваш , ще се справиш ли?
-Изобщо не знам как,  но ще опитам. Какво пък, животът ми не струва пукнат грош, ако пък умра, няма кой да заплаче за мен, никого си нямам на тоя свят.
  Метнал се на коня и препуснал към пещерата.
   Здрачната пещера била достойна за името си. Входът й бил обрасъл с бурени и вътре царял непрогледен мрак. Вонящи изпарения се стелели на талази, Магьосницата правела черните си магии. Смелият момък запалил една факла и влязъл вътре. Посрещнал го злобен смях , от който му настръхнали косите.
-Какво искаш, жалък глупако?- попитала вещицата.
-Дойдох да ми дадеш Магическата Мандрагора. -промълвил Художникът.
-А ти какво ще ми дадеш? –изкикотила се тя.
-Нищичко си нямам, само двете си ръце, скицник и боички. Ако имаш нужда от слуга, ще работя здраво, само за да я заслужа.
  Взела го Магьосницата за слуга и от сутрин до вечер го товарела с непосилна работа. Но въпреки това, когато си легнел, сънят не идвал. Взирал се в заспалото й, зловещо лице и набитото му око на невероятен художник попълвало чертите, опъвало бръчките и откривало следи от неземна,безвъзвратно отминала красота. Един ден Магьосницата го пуснала да порисува пред пещерата.Тя била доволна от чирака си, а и знаела,че няма да си тръгне без Мандрагората. Момъкът седнал и нарисувал най-красивия портрет, сътворяван от смъртен.
  Магьосницата излязла,видяла го и станало чудо. Тя изрекла името си за първи път от стотици години. Черната магия, която я държала отлетяла с писъци. Лицето й се разведрило и пред смаяния художник засиял ликът от портрета. Тя била превърната преди много лета в чудовище от друга вещица, която се погрижила да я потопи в забрава. Проклятието се развалило , щом зърнала истинското си лице , стоплено от мила усмивка, спомнила си коя е и прогонила Черната магия на далеч.
  -Ти, който успя да да намериш красота и в най-грозното, да намериш доброта и в най-лошия, вземи Мандрагората, достоен дар за прекрасната ти душа. Благодаря ти! -промълвила Красавицата, която вече не била магьосница и се сбогувала с него.
Върнал се Художникът при Неродената и заедно препуснали към Царев хълм. Стигнали до замъка, на чиито прозорец Никита решела косите си. Тя видяла момъка и бързо изтичала по широките стълби да го посрещне.
  -Ти ме нарисува,познах те!-извикала тя и после се отдръпнала смутено,нямала право да го заговаря така,та те били непознати.
  -Аз те нарисувах,така е, сега те моля покорно, Принцесо , искам да видя Княгинята, водя й гостенка.
  -Кое е това момиче? – Никита също притежавала чисто сърце и можела да види Неродената.
  -Клето създание, нуждаещо се от помощ, моля те, Принцесо, въпросът е на живот и смърт!
   Принцесата ги завела при Княгинята, която при вида на мъжа от сънищата си изгубила ума и дума. Те мълчаливо й поднесли Мандрагората и си тръгнали. Княгинята знаела за свойствата на магическото растение и вечерта- било пълнолуние- изрекла заклинанието:
   Човекоподобен корен,
   на луната идва ред
   устните ти да отвори,
   говори като човек!
   Мандрагората проговорила и й разкрила тайната на Неродената. Разказала и за бедния Художник и за чудното преобразяване на Магьосницата. Княгинята сторила чудна магия и на Еньовден родило чудото, за което копнеели с Никита.  Скоро след това  Княгинята и Художникът вдигнали голяма сватба. Били много щастливи, а Никита направо сияела до малката си сестричка. Но най-щастлива била Неродената, която за броени минути израснала пред очите им, прегърнала ги и запяла:

    Имам майка и баща,

    имам приказна сестра

    На добрите им се пада

    най- прекрасната награда-

    ако си добър и ти

    ще се сбъднат куп мечти,

    затова обичай всички

    хора, цветенца и птички

    и не спирай по земята

    все да търсиш добротата.

   

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nikiedno - уау
07.04.2009 21:18
само това мога да кажа толкова бързо след прочитането. Браво за поста. Много съм впечатлен. Не знам отдавна чета всичко наред, но си признавам владееш това изкуство. Ще я разкаж и на моето момиченце което е само на 5 гоинки, но приказката е достойна да бъде разказвана. Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: abadonka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 182105
Постинги: 49
Коментари: 131
Гласове: 717
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031