Плътта като ненужна дрипа
духът отхвърля, не е тя
способна обич да изпита,
да страда, нежните цветя
красиви са, но и бездушни,
и тленни, също като нас,
дух непокорен, непослушен
дори над мрака има власт.
На истинска любов  години
и векове да сложат край,
да я оставят да изстине
не могат, тя е до безкрай.
Отвъд смъртта,отвъд тъгата,
след изпитания и скръб
аз вярвам, искрена и свята
тя надживява всяка плът.

А вярата, която ни докосва,
надеждата за нещо по-добро,
заложена в духа ни вечно,
ще ни води...към светлото,
към любовта.

п.п. Много е добро! Неподозирах тази ти страна, отдава ти се! Браво!

благодаря!

Мамче, имам си го и нежното, само дето съм го позабравила. Ще гледам да си го поприпомня.:)))