Побързай!
Кажи ми днес,че ме обичаш,
че утре вече ще е късно.
Прегръщай ме, за мен грижи се,
че утре вече ще е късно.
Наричай ме сега любима,
че утре вече ще е късно,
да утре няма да ме има 
като лице,снага и устни.
От утре вече ще съм призрак,
ще гние тялото в земята.
А ти във спомени улисан,
ще плачеш, гледайки луната.
Ела, утеха дай ми малко
в студената, жестока зима
и знай, че всичко е за кратко 
и утре няма да ме има.
И знай, когато мен ме няма
и пълно с мъка е сърцето, 
че любовта не е измама и
ще те пазя от небето.