Нощта като любим прегръща
измъченото ми сърце.
И тихи спомени завръща-
копнежи,тайни,без да спре.
Без милост все се разпилявам,
раздавам всичко през деня,
но нея никому не давам,
луната с никой не деля.
На дните сивата отрова
сломява дивната й власт,
духът строшава зли окови
и аз отново съм си аз.